С Решениепо наказателно дело № 522/2021 г. тричленен състав на Върховния

С Решениепо наказателно дело № 522/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решението на Апелативен съд-Пловдив и доказаната с него присъда от 10 декември 2019 година по н.о.х.д. № 44/2016 година на Окръжен съд-Пазарджик и връща делото за ново разглеждане от различен състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително съвещание.

Делото е формирано по касационни тъжби на 12 от общо 14 подсъдими с рещу атакуваното въззивно решение, с което е доказана първоинстанционната присъда, съобщиха Върховния касационен съд (ВКС).

С нея касационните жалбоподатели, без Александър И., са приети за отговорни и наказани за проповядване само че ненавист на религиозна основа и за пропагандиране за война, като са им наложени наказванията:

- на Ахмед А. - общо най-тежко наказване в размер на 7 година и 6 м. „ отнемане от независимост “, увеличено на съображение член 24 от Наказателен кодекс с 1 година, като е постановено да изтърпи настрана и отсроченото наказване от 3 година „ отнемане от независимост “ по присъда от 05.11.2004 година, както и „ санкция “ от 9500 лева
- на Ангел С. - общо най-тежко наказване в размер на 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 7000 лева
- на Светослав М. –общо най-тежко наказване в размер на 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 6000 лева.; на Ерджан С. – общо най-тежко наказване в размер на 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 6000 лева
- на Стефан Д. – общо най-тежко наказване от 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 7000 лева, като е добавено и наказването по присъда на Районен съд-Асеновград;
- на Александрина А. - общо най-тежко наказване от 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “, отсрочено за 4 година и 6 месеца, както и „ санкция “ от 6000 лева
- на Йосиф М. - общо най-тежко наказване в размер на 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 7000 лева
- на Рангел И. – общо най-тежко наказване в размер на 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 6000 лева
- на Орхан Б. – общо най-тежко наказване в размер на 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 7000 лева
- на Райко К. – общо най-тежко наказване в размер на 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 6000 лева
- на Ненко Щ. – общо най-тежко наказване в размер на 2 година и 6 м. „ отнемане от независимост “ и „ санкция “ от 6000 лева
- Александър И. e оневинен по обвиняването за пропагандиране за война, като е приет за отговорен за владеене на нелегално оръжие и наказан на 2 година „ отнемане от независимост “

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите за възможни и основателни във връзка с част от изложените доводи. Според висшите съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че независимо открива фактическа конюнктура, която в действителност не е обективирана, защото при изложение на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на очевидци по делото, осъществените процесуално-следствени дейности и изводи на експертизи, без въз основа на тях да изведе изложение на възприета от него фактическа конюнктура.

Този метод освен лишава касационната инстанция от преценка по отношение на позицията на следения съд за фактическата основа на направените след това правни заключения, само че и води до липса на обосноваване в постановения вторичен акт.

Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници посредством нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, обвързвана с време и метод на реализиране на действията от подсъдимите и уточнение на дейностите, с които те са осъществили съставите на закононарушенията, в чието осъществяване са приети за отговорни.

Подобна изясненост не е налице и в претекстовете към постановения първокачествен акт. Първоинстанционният съд е бил изначално усложнен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е сложило обвиняването във импортирания за разглеждане обвинителен акт.

Според правосъдния състав на Върховен касационен съд са основателни упреците на отбраната към прокурора и съда за неизясненост както по отношение на времевите параметри на проповядване на ненавист на религиозна основа от страна на техните подзащитни, по този начин и по отношение на метода на проповядването ѝ.

Декларативни изрази, че подсъдимите посредством проповеди или образуване на проповеди са създавали верска непоносимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или наличието на тези проповеди, които надлежно по-късно да бъдат подложени на преценка дали по съществото си съставляват проповядване на сходна религиозна ненавист, не може да се схване като ясно афиширана позиция както на съда, по този начин и на прокурора за съществуването на детайлите от състава на закононарушението по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс.

Тъй като този пропуск е сбъднат от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неизясненост в обвинителния акт, констатацията за липса на претекстове в правосъдните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от отбраната възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като по този начин тези нарушавания не биха могли да бъдат отстранени.

Върховните съдии са безапелационни, че на процедура актът на окръжния съд страда от липса на претекстове - процесуално нарушаване от категорията на значителните и безусловно съображение за неговата анулация, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд заради неспособност самичък да го в профил.

Тъй като обаче са установени същностни нарушавания на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в съответния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд-Пазарджик и то от стадия на разпоредително съвещание заради липса на процесуална опция за Върховния касационен съд за връщане на делото във етапа на досъдебното произвеждане, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.